Визица (Vizitsa)
Вѝзица е село в Югоизточна България, община Малко Търново, област Бургас.
Село Визица се намира в планината Странджа, на около 43 km южно от центъра на областния град Бургас, около 17 km север-североизточно от общинския център град Малко Търново и около 21 km запад-югозападно от град Царево. Разположено е на билото на странджанския планински рид Босна. Минаващият по билото и през Визица третокласен републикански път III-907 води на северозапад до връзка при пътен кантон „Босна“ в местността Босна с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87), а на югоизток – до връзка в пътния участък между селата Граматиково и Кондолово (в местността Папазова нива) с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води към Малко Търново, а на североизток – към Царево. Общински път на североизток свързва Визица през село Писменово с разположените край черноморския бряг градове Приморско и Китен.
Надморската височина в селото по цялото протежение на пътя в северната му част е около 300 m, а на югозапад намалява до около 275 – 280 m.
Землището на село Визица граничи със землищата на: село Ясна поляна на север; село Писменово на север; село Фазаново на североизток; село Кондолово на изток; село Граматиково на юг; село Заберново на югозапад; село Ново Паничарево на запад.
Населението на село Визица, наброявало 465 души при преброяването към 1934 г. и 702 към 1956 г., намалява до 139 към 1985 г. и 43 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 66 лица, за 8 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 36 – към „ромска“ и за 20 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.
Село Визица се намира в границите на Природен парк „Странджа“.
Североизточно от селото има голям масив странджански гори от източен горун и благун. В района могат да се наблюдават обикновен мишелов, ястреби, малък креслив орел, черен щъркел и други.
Село Визица се намира в планината Странджа, на около 43 km южно от центъра на областния град Бургас, около 17 km север-североизточно от общинския център град Малко Търново и около 21 km запад-югозападно от град Царево. Разположено е на билото на странджанския планински рид Босна. Минаващият по билото и през Визица третокласен републикански път III-907 води на северозапад до връзка при пътен кантон „Босна“ в местността Босна с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87), а на югоизток – до връзка в пътния участък между селата Граматиково и Кондолово (в местността Папазова нива) с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води към Малко Търново, а на североизток – към Царево. Общински път на североизток свързва Визица през село Писменово с разположените край черноморския бряг градове Приморско и Китен.
Надморската височина в селото по цялото протежение на пътя в северната му част е около 300 m, а на югозапад намалява до около 275 – 280 m.
Землището на село Визица граничи със землищата на: село Ясна поляна на север; село Писменово на север; село Фазаново на североизток; село Кондолово на изток; село Граматиково на юг; село Заберново на югозапад; село Ново Паничарево на запад.
Населението на село Визица, наброявало 465 души при преброяването към 1934 г. и 702 към 1956 г., намалява до 139 към 1985 г. и 43 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 66 лица, за 8 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 36 – към „ромска“ и за 20 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.
Село Визица се намира в границите на Природен парк „Странджа“.
Североизточно от селото има голям масив странджански гори от източен горун и благун. В района могат да се наблюдават обикновен мишелов, ястреби, малък креслив орел, черен щъркел и други.
Карта - Визица (Vizitsa)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |